Денят в Юдаизма не представлява фиксираните и непроменящи се 24 часа, на които сме свикнали. Денят продължава от вечер до вечер, тъй като в Тората
(Битие 1:5) е написано: „И беше вечер и беше сутрит, първи ден“. Затова и дните са по-дълги през лятото и по-къси през зимата. Отоново на база
историята на сътворението седмицата е съставена от седем дни. На иврит дните се наричат просто „първи ден“, „втори ден“ и т.н., с изключение на седмия ден, който е Шабат (Денят за почивка).
Месецът се определя според новолунието, което е на всеки двадесет и девет и половина дни. Затова и месеците имат или двадесет и девет или тридесет дни. Подобно на дните, и месеците поначало нямат конкретни имена, а са били наричани „първи месец“, „втори месец“ и т.н. Чак след завръщането от
изгнанието във Вавилон започваме да използваме чуждестранните имена, които са в сила и до днес: Нисан, Ияр, Сиван, Тамуз, Ав, Елул, Тишрей, Хешван,
Кислев, Тевет, Шват и Адар. Интересното е, че имаме повече от една нова година. „Първият месец“ според Тората е Нисан, а Рош Ашана, която считаме
за Нова година (и която се използва за броенето на годините), всъщност се пада през седмия месец. Между другото, годините в юдаизма се броят от
сътворението на света. Затова и тази година за нас е 5772, за разлика от 2012 за християните и 1433 за мюсюлманите.
Тази система, обаче, има един проблем: дванадесетте лунни месеца общо имат 354 дни, а земята обикаля около слънцето за малко повече от 365. Тъй като еврейската година се оказва с единадесет дни по-кратка, това би предизвикало постоянно „местене“ на месеците и Песах, например, една година би бил през пролетта, няколко години по-късно през зимата и т.н. Тората обаче нарича Песах „Хаг Аавив“ – „Пролетният празник“. Затова е въведена система от високосни години, която представлява цикъл от 19 години, през които седем пъти се добавя един допълнителен месец (Адар II).
Различните народи имат различни календарни системи. Християнските страни познават два календара – юлиански и грегориански. При тях летоброенето
започва от раждането на Христос, въпреки че католическата, православната и арменските църкви приемат различни дати и празнуват Новата година в
различни дни.
В арабските страни летоброенето започва с бягството на Мохамед от Мека в Медина, което съвпада с 622 г. по европейския календар.
Началото на китайското летоброене съвпада с 2637 година пр.Хр., японското – с 660 г. пр.Хр., индийското – с 3113 г. пр.Хр.
За начални условно са приети дати, свързани с религиозни събития и вярвания. Еврейското летоброене започва от датата, призната от традицията за датата на сътворението на света.