Представи се:
Казвам се Янчо Ганев, Роден 1973 г.
Образование: Завършил съм средното си образование в „Техникум по Автотранспорт“, Хасково. Висше образование завърших в Петдесятния факултет на „ВЕБИ“ и от 2011 г. съм пастир на ЕПЦ „Ветил“
От колко време си в служение:
Вярвам в Бога още от ранна детска възраст. Служа Му от тинейджърските си години / 16-17 годишен/ – като младежки ръководител в ЕПЦ Хасково, също така бях част от групата за хваление ; участвах и в неделното училище ; помагал съм с посещение и проповядване на селските църкви около Хасково и т.н. От 1995 г. служа на Бога на пълно работно време. Бях на 22 години, когато Бог ме призова да ръководя църквата в Полски Тръмбеш, където служих 16 г. до 2011 г. Последните 3 г. служа в ЕПЦ Ветил. Така че, на Бога служа откак се помня, а от 19 г. съм в служение на пълно работно време.
Когато си затвориш очите за какво мечтаеш:
Често ме обвиняват, че не съм амбициозен, аз по-скоро го приемам като комплимент. В този свят, в който всеки се е втурнал в бясна надпревара за себедоказване, на мен ми се иска да стоя настрани от това безумие. Все пак си имам своите мечти и амбиции и те са: Да съм там, където Бог иска, да правя това, което Той иска, по най-добрия начин, на който съм способен, за да мога и други хора да науча на същото. В личен план, мечтите ми разбира се са свързани с децата – моля се те да обичат Бога, поне толкова колкото аз Го обичам и да се научат да Го следват. Ако имат Него – ще имат всичко!
С какво се занимаваш извън църква:
Ами в същност – извън църквата, пак се занимавам с църквата.
Какво обичаш да правиш през свободното си време:
„Свободно време“, момент да се сетя какво беше това… Аз имам привилегията да работя онова, което в същото време е и мое „хоби“, така че трудно различавам работа и свободно време, защото повечето неща, които извършвам като служебно задължение, в същото време са неща, които обичам и съм правил още преди да ми бъдат „служебни задължения“. Когато обаче все пак ми остане свободно време, нещата, които обичам да правя тогава са: да играя с децата ; да свиря на китара ; да се събираме с приятели ; да гледам футбол. Но най-много от всичко обичам да размишлявам – за Бог, за живота си, за църквата и т.н.
Какво ти дава удовлетворение:
Удовлетворение за мен е, когато деня завършва, да зная, че днес съм успял да направя поне едно добро дело на някого и по този начин съм бил полезен, нужен, потребен за някой и в същото време съм послужил на Бога с нещо, па макар и толкова малко и нищожно. Удовлетворение е още, когато се прибирам вечер уморен, но уморен от неща, за които си е струвало да живееш и се бориш, имащи вечна стойност.
Какво е за теб успехът :
Трудно ми е да отговоря, защото в нашия живот, като печелим – не се знае какво губим, и когато губим – не се знае какво печелим… Но ако трябва с едно изречение да определя какво би било най-големия успех за моя живот – то е един ден да мога да кажа: „Пътя свърших, вярата опазих…“ и в отговор на това да чуя: „Добър и верен слуга, на малкото си бил верен, на много ще те поставя – влез в радостта на Господаря си!“