Диана Парапатиева: Божията любов и грижа могат да стоплят всяко сърце

dianaКато един голям процент от светските хора, вярвах, че има „някаква сила“, която управлява света, но не знаех каква е, а и не проявявах желание да разбера.

Излизах с приятели, забавлявах се като всеки един млад човек. Мислех, че съм щастлива, а всъщност усещах празнина. Поради това, постоянно бях недоволна и обвинявах другите. Думата „извинявай“ не беше в моя речник.

След като завърших, от млад и безразсъден човек, трябваше да се превърна във възрастен и отговорен. Изведнъж забравих приятелите си и започнах да залягам над учебниците, за да имам възможност за „светло бъдеще“. Родителите ми не можеха да повярват какво се е случило с мен, аз самата не разбрах как това стана.

Тогава се обърнах назад в живота си и видях как всичко се е променяло в последния момент и то за мое добро. В този момент разбрах, че има Бог и определено иска нещо да ми каже, но и това подминах с лека ръка.

След известно време започнах висшето си образование. Там се запознах с моя съпруг, Симеон. Срещнахме се случайно на един курс, след известно време започнахме да излизаме. Един ден той ми каза, че е вярващ и ходи на църква всяка неделя. Бях шокирана, моето семейство ме е научило, че протестантските църкви са вид секта (макар че те самите никога не са стъпвали на такова място).

Тогава Симеон ми предложи да отида с него някой път. Съгласих се, защото исках да разбера какво представлява това място, какво правят там хората, не отидох с мисълта, че там ще открия Бог. И отидохме.

Никога няма да го забравя. Като започна хвалението си казах: „Диана, какво правиш тук?“. С известен смут изчаках да премине и на амвона излезна пастора. Тогава той започна да говори за Бог, цитираше пасажи от Библията, в които имаше изключително много смисъл. Започнах да се замислям за Бог.

Той наистина ли е тук, въпреки нашите грешки, наистина ли е толкова добър, наистина ли ни обича? След известно време Симеон ми подари Библия и започнах да я чета. Беше ми интересно какво представлява тази книга, за която съм чувала цял живот, а не съм се докосвала до нея. Започнах да я чета, купих си християнски книги, ходих на църква. Тогава сякаш ми стана ясно, всичко придоби смисъл. Започнах да опознавам Бог.

В един момент разбрах, че трябва да взема водно кръщение, което е символ на смъртта на старото „Аз“ и раждането на новото „Аз“, обещаващо че всичко старо отминава. Тогава се уплаших. Нямаше как след това да не греша, само щях да разочаровам Бог.

Тогава разбрах най-важния урок. Каквото и да правиш, каквото и да се случва, няма как да не правиш грешки и точно за това Бог е промислил и е пратил Исус Христос, най-праведния, да погине заради нашите грехове, за да можем когато Го приемем да отидем при Него напълно чисти, без тежестта на греха. И се кръстих с голямо желание, защото едва тогава осъзнах истината.
Близките ми не пожелаха да чуят за моята вяра, но знам, че ще дойде правилния момент и тогава ще разберат. Искам да говоря с тях за това, но сърцата им са затворени, за това ме боли най-много.

Бог ме научи да се радвам на живота. Да оценям всяко нещо. Показа ми, че ми е дал най-доброто, въпреки, че не съм го оценявала до момента. Чува молитвите ми и е милостив. За да премина през тази промяна минаха около 2 години. Борбата в мен беше силна, но с Божията помощ се справям, макар че все още водя своите битки. От тук нататък се надявам Бог да бъде до мен и да не ми позволява да се отдалечавам от него, защото само Той успя да стопли студеното ми към околните сърце.

short url: https://goo.gl/VMko1z