Като дете посещавах църква заедно с майка ми, но когато пораснах, реших, че църквата не е мястото за мен. Живеех живота си по общоприетия начин, следвах в университет, излизах с приятели, имах си мечти и цели, които преследвах.
Всичко вървеше добре, бях доволен и щастлив, докато един ден аз и мой приятел катастрофирахме с мотор. Резултатът след катастрофата беше една покъртителна гледка от разпиляни части, кръв и един мой близък, който лежеше безмълвен на пътя.
Моментите преди да дойде линейката, бяха мигове, в които видях колко безпомощен съм и как не мога да направя каквото и да е, за да променя случилото се.
Тогава в ума ми дойде идеята да извикам към Бог за помощ, в първия момент си казах, че Той едва ли ще обърне внимание на човек като мен, но все пак това беше единствената ми надежда и го направих. Нещата наистина се оправиха. Момчето което беше в тежко състояние оживя и се възстанови, а аз имах нов поглед върху живота.
Разбрах, че Бог наистина се грижи за тези, които го търсят и че не всичко, в което дотогава намирах забавление е истински стойностно.
Започнах отново да посещавам църква и то с огромно желание, а що се отнася до ежедневието – в него виждах как като се помоля дори и за най- малките неща, Бог се грижи за мен и не ме оставя. Моите приятели забелязаха огромна промяна в мен. Много от тях казваха, че тя е добра, но имаше и такива, които не споделяха моите възгледи.
Все пак моята равносметка накрая е, че при предишният ми начин на живот това, което ме правеше щастлив ме доведе до отчаяност и безпомощност. Сега, в моят живот това, което ме прави щастлив ми дава увереност, че винаги има Кой да се погрижи за мен и това е моят Бог Исус Христос.
Бог ми подари невероятна съпруга, с която Му служим и вярвам, че Той ще работи в живота ни, за да помагаме на тези, които имат нужда от Него.
short url: https://goo.gl/uwpw9I